Натура 2000 е вид екологична мрежа, съставена от територии, определени на базата на научни критерии, в изпълнение на Директивата на ЕС за птиците и Директивата на ЕС за местообитанията. Това са двата основни нормативни документа, регламентиращи опазването на биоразнообразието в Европейския съюз. Европейската екологична мрежа Натура 2000 е формата, която ЕС е избрал дългосрочно да запази биоразнообразието и природата за бъдещите поколения, като се гарантира устойчивото им ползване.

В момента мрежата Натура 2000 обхваща около 26 000 защитени зони, които заемат една пета от сухоземната територия на ЕС. Тя е най-голямата по рода си в света и осигурява жизненоважна защита за най-застрашените видове и местообитания в Европа.

Мрежата носи значителни икономически ползи – според различни оценки те са на стойност между 200 и 300 млрд. евро на година, или между 2% и 3% от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Директивата за птиците от 1979 г. (кодифицирана през 2009 г.) има за цел опазване на всички диви птици в ЕС, обхващайки около 500 вида. Страните от ЕС трябва да идентифицират и опазват места, които са от особено значение за дивите птици. До момента са създадени около 5 300 „специални защитени зони“.

С втория законодателен акт, Директивата за местообитанията от 1992 г., държавите от ЕС се задължават да опазват местообитанията на застрашени видове растения и животни. Защитените територии са известни като „специални консервационни зони“. Директивата за местообитанията обхваща около 1 500 редки и застрашени вида растения и животни и около 230 вида местообитания, включително сенокосни ливади, площи с ниски храсти и солени блата.

Натура 2000 не е само мрежа от защитени природни резервати. При изграждането ѝ се отчита, че хората и природата работят най-добре в партньорство. Целта е не да се забранят икономическите дейности, а да се гарантира, че те са съвместими с опазването на ценни видове и местообитания.

Основните цели в рамките на зоните по Натура 2000 са:
• Предотвратяване на дейности, които могат сериозно да обезпокоят видовете или да увредят местообитанията, заради които дадена зона е обявена за защитена
• Ако е необходимо, предприемане на положителни мерки за поддържане и възстановяване на тези местообитания и видове с цел подобряване на консервацията

Този подход има много предимства – чрез насърчаване на устойчиво горско стопанство, риболов, земеделие и туризъм в дългосрочен план се гарантира бъдещето на хората, които живеят в тези райони и разчитат на тези дейности.

Най-общо, задълженията на България във връзка с мрежата Натура 2000 са следните:
• Да определи най-подходящите по брой и размери територии за защита на видовете и местообитанията в Директивите. Тези територии трябва да са достатъчни за дългосрочно поддържане и възстановяване на биоразнообразието в тях. Трябва да се вземат специални мерки за опазване на влажните зони с международно значение
• Да предприеме мерки, за да се предотврати разрушаване или влошаване на местообитания и влошаване състоянието на популациите на видовете, включени в приложенията на Директивите.