Парижкото споразумение е подписано на 12 декември 2015 г. по време на Парижката конференция по климата. То съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне и цели предприемането на действия в отговор на изменението на климата, за да се гарантира целостта на всички екосистеми, включително океаните, както и опазването на биологичното разнообразие, признато от някои култури като майката Земя.

Основните елементи на Споразумението са:
• Дългосрочна цел – правителствата се договориха да поддържат покачването на глобалната средна температура далеч под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагат усилия за ограничаването му до 1,5°C
• Принос – преди и по време на конференцията в Париж държавите представиха цялостни национални планове за действие (наречени национално определен принос) в областта на климата с оглед намаляване на своите емисии
• Амбиция – правителствата се договориха да представят на всеки 5 години плановете си за действие, като всеки следващ план трябва да съдържа още по-амбициозни цели
• Прозрачност – за да се гарантират прозрачност и надзор, страните се споразумяха да се отчитат както взаимно, така и пред обществеността доколко се справят с постигането на целите си
• Солидарност – държавите-членки на ЕС и други развити държави ще продължат да предоставят финансиране за действия във връзка с климата в помощ на развиващите се страни, за да могат те едновременно да намаляват емисиите си и да изграждат устойчивост спрямо последиците от изменението на климата

Важен елемент от споразумението е, общоприетото съгласие, че трябва да се повиши способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, да се увеличи устойчивостта спрямо изменението на климата и да се насърчи икономическото развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни.

Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г., след като е изпълнено условието то да бъде ратифицирано от поне 55 страни, отговорни за най-малко 55% от общите емисии на парникови газове. Всички държави от ЕС са ратифицирали споразумението.

Предвид неговите разпоредби, всяка страна страна трябва да разработва, обявява и поддържа последователни национално определени приноси за намаляване на парниковите газове, които възнамерява да постигне. Страните трябва да предприемат вътрешни мерки за ограничаване на емисиите, за да постигнат целите на тези приноси.

Това означава да бъдат приложени интегрирани, цялостни и балансирани непазарни подходи, които да подпомогнат страните координирано и ефективно да изпълнят техните национално определени приноси в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността, включително чрез смекчаване на последиците, адаптация, финансиране, трансфер на технологии и изграждане на капацитет.