Активната политика за борба с изменението на климата се фокусира върху приемането на мерки и реализацията на инфраструктурни дейности в две посоки:
• Предвиждане на негативното въздействие и адаптация (adaptation) към климатичните промени, напр. ремонт на речните корита и на язовирите, за да се предотвратят наводнения; създаване на сгради, които са по-устойчиви на природните стихии и са автономни системи; подобряване на ефективността на използването на водните ресурси чрез въвеждането на нови технологии и т.н.)
Целта на адаптацията е намаляване на неблагоприятните последици от промените в климата, напр. от опустошителните природни бедствия.
• Смекчаване или намаляване (mitigation) на отрицателните ефекти от климатичните промени, напр. чрез създаването на въглеродни депа, които да ограничат парниковите газове, включително чрез изграждането на горски пояси и масиви за улавяне на въглеродния диоксид, въвеждането на технологии за ограничаване на отделяните газове от отоплителните уреди на твърдо гориво и превозните средства, подобряване на енергийната ефективност на инфраструктурата и т.н.
Целта на смекчаването е ограничаването на емисиите от парникови газове, причиняващи климатичните промени, т.е. предприемането на активни превантивни действия за тяхното намаляване или заместване.
За решаването на проблемите, свързани с отрицателните въздействия на промените в климата върху екосистемите еднакво важно значение имат и двата подхода. Те трябва да се прилагат успоредно, по този начин усилвайки ефектите им.
Двете политики (адаптация и смекчаване) имат много пресечни точки, които са свързани например с повишаването на разбирането сред обществото относно мерките, които трябва да се предприемат, въвеждането на нови енергийни системи (напр. зеления водород), предприемането на мерки за намаляване на водното потребление и ограничаване на загубите от вода от ВиК мрежата, активна работа за защита на околната среда и биоразнообразието, постигането на интелигентен растеж, базиран на информационните технологии, насърчаване на местните вериги на доставки и т.н.
Адаптация към климатичните промени
Във връзка с адаптацията, е необходимо извършването на преглед и анализ на критичната инфраструктура и установяването на нейните слабости, последвано от предприемането на мерки за тяхното отстраняване. Това е свързано с подобряването на съществуващата и изграждането на нова инфраструктура, напр. за справяне с наводнения и пожари.
Понастоящем всички държави членки на ЕС имат национална стратегия или план за адаптация. Адаптирането е включено в политиките и дългосрочния бюджет на ЕС.
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г. представят набор от мерки за адаптация на различните сектори на националната икономика към климата.
Платформата Climate-ADAPT е ключова отправна точка за знания относно адаптирането.
Смекчаване на климатичните промени
Смекчаването на въздействието на климатичните промени има за задача да намали емисиите от парникови газове, причиняващи промените в климата поради увеличаването на температурата на Земята. Това означава предприемането на активни превантивни действия за тяхното намаляване или заместване, например:
• Постигане на транспортна устойчивост – въвеждане на електрически превозни средства или такива, захранвани с водородни горивни клетки; въвеждане на „зелена“ мобилност
• Подобряване на енергийната ефективност в промишлеността (напр. подмяна на машинния парк с високопроизводителни енергийно ефективни машини и оборудване)
• Подобряване на енергийната неутралност на сградите (публични, частни и производствени) чрез тяхното саниране или изграждането на т.нар. пасивни сгради
• Повишаване на дела на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници
• Намаляване на образуваните отпадъци и тяхното ефективно управление и т.н.
Международни споразумения за ограничаване на климатичните промени
Има три основни международни споразумения за ограничаване на климатичните промени:
1. Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата от 1992 г.
2. Протокола от Киото от 1997 г.
3. Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г.
През 1992 г. световните нации подписаха Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата с цел стабилизиране на концентрациите на парникови газове „на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна (причинена от човека) намеса върху климатичната система“.
През 1997 г. бяха предприети допълнителни стъпки с Протокола от Киото, с който бяха въведени мерки и обвързващи цели за намаляване на емисиите за подписалите го развити държави. Като част от Протокола от Киото развитите държави също така се ангажираха да определят политики и мерки за подпомагане на постигането по устойчив начин на целите за намаляване на емисиите от Протокола. Секретариатът на Рамковата конвенция на ООН наблюдава и докладва относно изпълнението на Конвенцията и на Протокола от Киото.
Парижкото споразумение (2015 г.) е подписано от 197 държави. Целта му е да се ограничи повишаването на средната температура в световен мащаб до „значително под“ 2°C спрямо равнищата от прединдустриалния период и да се насърчават усилията за ограничаване на повишаването на средната глобална температура „още повече“ – до 1,5°C спрямо тези равнища. С Парижкото споразумение за подписалите го страни не се въвеждат обвързващи цели за намаляване на емисиите – вместо това с него се налага на всяка държава да определи национален принос към общата цел за ограничаване на повишаването на глобалната температура. Този принос включва както намаляването на причинените от човека емисии при източника, така и поглъщането („въглеродни поглътители“) на парникови газове.
