Основните компоненти на околната среда са следните:
• Атмосферния въздух и атмосферата
• Водите
• Почвата
• Земните недра, включително подземните богатства
• Ландшафтът
• Природните обекти
• Минералното разнообразие
• Биологичното разнообразие и неговите елементи

По-долу ще разгледаме по-подробно 3 от тези компоненти – въздуха, водите и почвата. Те имат съществено значение за определяне на качеството на живот на хората и за развитието на бизнеса. На темата за биологичното разнообразие, поради особената й важност, е отделено специално внимание в друг раздел.

Въздух

Въздухът, формиращ атмосферата (газовата среда, обвиваща нашата планета) е съставен от около 78% азот, 21% кислород и 1% аргон. Във въздуха има и водни пари, вариращи между 1 до 3% от неговия обем. Въздухът, също така, съдържа много малки количества от други газове, сред които въглероден диоксид (0,0314%), неон (0,0018%), метан (0,0002%), хелий, криптон, водород и т.н.

В момента близо 92% от населението на света диша мръсен въздух. Замърсяването с фини прахови частици и битовото замърсяване в резултат на изгарянето на твърди горива в домовете за готвене или отопление водят до редица здравословни проблеми.

Замърсеният въздух е втората най-важна причина за смъртност сред всички рискови фактори за здравето в световен мащаб след високото кръвно налягане, а след него се нареждат тютюнопушенето, диабета и затлъстяването.

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха, като основните му източници са промишлеността, транспорта и енергетиката. Той постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 микрометра – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите на белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. ФПЧ2,5 представляват още по-фин прах, проникващ в алвеолите на белите дробове, който не може да бъде изхвърлен.

Други замърсители на въздуха са серния диоксид, азота и азотните оксиди, амоняка, метана, въглеводородите, озона и много други.

Възможно е прилагането на множество стратегии за намаляване на вредните емисии във въздуха:
• Повишаване на дела на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници (вода, слънце, вятър и др.)
• Увуличаване на енергийната ефективност на производствата със замяна на остарелите машини с нови, които са по-енергийно ефективни
• Подобряване на термичната изолация на сградите за намаляване на нуждите от енергия
• Замяна на отоплителните уреди, използващи твърди или течни горива (напр. печки на въглища и дърва) с такива, които не изпускат вредни емисии във въздуха и много други

Води

Водите са изключително важен компонент на околната среда и оказват огромно въздействие върху живота и стопанската дейност. Те се използват за развитие на енергетиката (производство на електроенергия), в металургията, химическата, циментовата, текстилната, целулозно-хартиената промишленост и хранително-вкусовата индустрия. Имат съществена роля и в селското стопанство за напояване на обработваемите земеделски земи през сухите летни месеци. Те са необходимост още и за селищата, за питейни и битови нужди.

Замърсяванията на повърхностните и подземните води са от различен характер и могат да се отразят по различен начин на съответните екосистеми. Най-общо те се проявяват по следните начини:
• Понижаване на кислородното съдържание на водата под нивата, нужни за поддържане на жизнеспособността на водната екосистема
• Увеличаване количеството на хранителните вещества във водата, при което се толерират едни организми пред други и равновесието се нарушава; наличие на биологично активни вещества, които въздействат върху определени организми или популации; внасяне на вещества, които влияят върху химическите връзки във водната система
• Повишаване количеството на твърди частици, което намалява пропускливостта на светлина и понижава активността на фотосинтезата
• Топлинно въздействие – при внасяне на води с температура, различна от тази на приемника, в басейна настъпват промени в популациите
• Радиоактивно замърсяване – влияе негативно върху клетъчните процеси на организмите

Тази деградация на качеството на водните ресурси е в резултат на въздействията на икономическата дейност върху тях. Опазването на качеството на природните и питейни води е първостепенна задача на обществото, за да се гарантират здравословни условия за живот на индивида и висок стандарт на общественото здраве.

Почва

Почвата е най-горния слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността, състоящ се от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми. Тя отговаря за поддържането на жизненоважни функции на екосистемите, като изпълнява основна роля в производството на храна и на възобновяеми материали като дървесина, осигурява местообитание за подземното и надземното биологично разнообразие, филтрира и изравнява оттока на водата към водоемите, отстранява замърсителите и намалява честотата и риска от наводнения и суши.

Увреждането на почвата е процес на настъпване на неблагоприятни промени в строежа и/или физико-химичните й свойства, водещ до нарушаване на способността й да изпълнява екологични, икономически, социални и културни функции, като:
• Производство на биомаса, включително в земеделието и в горското стопанство
• Съхранение, филтриране и трансформация на хранителни вещества и вода
• Източник на суровини и материали
• Физична и културна среда за хората и тяхната дейност
• Съхранение на биоразнообразието (местообитание, видове и гени) на запасите от въглерод и на геологичното и археологичното наследство

Опазването, ползването и възстановяването на почвите е основано на следните принципи:
• Екосистемен и интегриран подход
• Устойчиво ползване на почвите
• Приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции
• Прилагане на добри практики при ползването на почвите
• Информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им