Съгласно заложеното в Европейския зелен пакт, Европейският съюз трябва да се превърне в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, при което:
• Към 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове
• Икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси
• Нито един човек или регион няма да не бъде изоставен
До 2030 г. делът на производството на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС се очаква да нарасне най-малко два пъти – от сегашния дял от 32% до около 65% и повече. Навлизането на производството на електроенергия от възобновяеми източници ще разкрие широки възможности за цялостно оползотворяване на съществуващите в Европа източници на такава енергия, например вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Възобновяемите енергийни източници ще доведат до силна децентрализация, което ще улесни ангажираността на потребителите и ще даде възможност на произвеждащите потребители да генерират, използват и предлагат енергия, а на местните и по-специално селските общности – да насърчават местните инвестиции в този вид източници. Това ще допринесе и за създаването на заетост на местно равнище.
Разгръщането на производството на електроенергия от възобновяеми източници предоставя важна възможност за декарбонизация на други сектори, като например отоплението и охлаждането в сградите и за нуждите на промишления сектор. Очакванията са, че през 2030 г. делът на възобновяемите източници на енергия за отопление и охлаждане ще бъде около 40%. Настрана от прякото използване на енергията от възобновяеми източници и електрификацията, водородът от възобновяеми източници на свой ред също ще трябва да измести изкопаемите горива при някои промишлени процеси с висок въглероден интензитет, например като изходна суровина за определени химични процеси и за осигуряване на топлина с висока температура.
Строителният сектор, на който понастоящем се падат 40% от крайното потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове в ЕС, има голям потенциал за постигане на разходна ефективност с оглед свиване на емисиите. В момента 75% от сградния фонд в ЕС не е енергоефективен. Много домове все още се отопляват с остарели системи, използващи замърсяващи изкопаеми горива, като например въглища и нефт. За да се оползотвори пълноценно този потенциал за подобряване, ще бъде необходимо темпът на обновяване на сградите, който в момента е около 1%, да се увеличи два и повече пъти през периода до 2030 г. По-конкретно, трябва да се умножат усилията за основно обновяване, което обхваща сградната обвивка, интелигентна цифровизация и интегриране на енергията от възобновяеми източници, взети заедно.
През 2015 г. транспортният сектор има най-нисък дял на енергия от възобновяеми източници – едва 6%. До 2030 г. този дял трябва да се увеличи до около 24% чрез по-нататъшно разработване и внедряване на електрически превозни средства, биогорива от нови поколения и други възобновяеми и нисковъглеродни горива като част от един цялостен и интегриран подход. Гарантирането на достъпа до акумулаторни батерии ще бъде от решаващо значение за навлизането на електрическите превозни средства, а чистият водород ще изиграе основна роля за декарбонизацията на тежкотоварния транспорт, а чрез неговите производни – и на въздухоплаването и мореплаването.
Декарбонизацията на горивния микс в транспортния сектор до 2050 г. ще бъде подпомогната и чрез по-широкото използване на железопътен или други видове устойчив транспорт, като например транспорта по вътрешните водни пътища и морския транспорт на къси разстояния, по-конкретно за превоз на товари.
За да се постигне неутралност по отношение на климата и да се гарантира, че секторите, чиито емисии могат по-трудно да бъдат снижени, имат достъп до достатъчно количество възобновяеми и нисковъглеродни горива, конвенционалните леки автомобили ще трябва постепенно да бъдат заместени с превозни средства с нулеви емисии и по-широко да се използват устойчивите колективни транспортни услуги. Според оценката на въздействието през 2030 г. се прогнозира намаляване, съответстващо на спад с около 50% на емисиите на CO2 на километър за пътническите автомобили в сравнение с целите за 2021 г. Производството и продажбите на електрически автомобили вече набират скорост, а водородът обещава нови начини за задвижване, особено за тежкотоварните камиони, което доказва, че сценарият е реалистичен.
В сектора на промишлеността би могъл да се постигне спад на емисиите с до около 25% до 2030 г. в сравнение с 2015 г. Въвеждането на най-добри практики може да допринесе за допълнително понижаване на емисиите на парникови газове чрез използване на отпадна топлина и засилване на електрификацията чрез непрекъснати поетапни подобрения, като по този начин се подобри цялостната ефективност. При все това, за да може промишлеността действително да се декарбонизира след 2030 г., ще бъде необходимо през настоящото десетилетие да се разработят и да се проведат мащабни изпитвания за технологии и бизнес концепции с нулеви или много ниски въглеродни емисии, включително интегриране на системи, достъп до устойчиви ресурси и повишена кръговост, електрификация на топлинната енергия със средна и висока температура, улавяне, оползотворяване и съхраняване на водород и въглерод.
Природата е жизнено необходим съюзник в борбата с изменението на климата и спирането на загубата на биологично разнообразие. Тя регулира климата, затова природосъобразните решения ще бъдат от съществено значение за намаляването на емисиите и приспособяването към изменението на климата. Възстановяването и подсилването на въглеродните поглътители – способността на нашата земя да поглъща CO2 чрез естествената среда, например чрез дърветата – е от основно значение за постигането на нашите цели в областта на климата.
Земеползването, промените в земеделието и горското стопанство в ЕС е сектор, който едновременно отделя парникови газове и поглъща CO2 чрез почвите и биомасата. В миналото секторът като цяло е бил важен нетен поглътител на въглерод. През последните години обаче поглътителната способност за CO2 в ЕС е подложена на натиск поради нарастващото използване на земите за икономически цели и неблагоприятните последици от изменението на климата. Макар че през двете десетилетия от 1990 до 2010 г. поглътителят нарасна от нетен поглътител на около 250 милиона CO2-еквивалент на над 300 милиона тона CO2-еквивалент, през последните пет години той претърпя значителен спад. В резултат на това през 2018 г. поглъщането намаля до 263 милиона тона CO2-еквивалент. Това подчертава рисковете по отношение на мащаба на поглътителя, който е от решаващо значение за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.
При липса на промени в земеделските практики и при допълнително нарастване на реколтите, отчасти под влияние на възрастовите класове в достигащите зрелост управлявани гори, поглътителят би могъл да продължи да се свива до 225 милиона тона CO2-еквивалент до 2030 г. Растящите отрицателните последици от природни опасности, като например пожари и вредители, дължащи се на изменящия се климат, както и нарастващото търсене на горска биомаса за икономиката, носят значителни рискове за поглътителите и влияят отрицателно върху биологичното разнообразие.
За да успее ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., е необходим по-мощен поглътител. За да се обърне посоката на сегашната тенденция, са нужни множество краткосрочни действия. Това включва подобряване и спазване на мерките за опазване на горите и по-устойчиво управление на горите, както и устойчиво възстановяване и залесяване и по-ефективно управление на почвите, включително чрез възстановяване на влажните зони, торфищата и земите, претърпели деградация, в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие. Положението би могло да бъде облекчено, ако обработваемите земи започнат да се използват по устойчив начин за получаването на допълнителна дървесна биомаса, включително като суровина за производството на биогаз и биогорива от ново поколение. В оценката на въздействието се посочва, че ако такъв преход бъде извършен през следващите години, това би могло да обърне посоката на настоящата тенденция за намаляване на поглътителната способност на земите в ЕС до 2030 г., като доведе до увеличаване на равнищата до над 300 милиона тона CO2-еквивалент.
От къде ще дойде финансирнето за прехода към нисковъглеродна икономика?
Съгласно Плана на Европейската комисия във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., се предвижда най-малко 30% от общия размер на финансирането от многогодишния бюджет на ЕС и Next GenerationEU (временния инструмент за стимулиране на възстановяването от Ковид-19) в периода 2021 – 2027 г. да бъдат заделени за разходи в областта на климата, като всички средства ще бъдат изразходвани в съответствие с целите на Парижкото споразумение и принципа за ненанасяне на вреди.
Националните планове за възстановяване и устойчивост и свързаните с тях разходи трябва да дадат своя реален принос за екологичния и цифровия преход или за преодоляването на произтичащите от него предизвикателства. Целенасоченото използване на тези средства може да стимулира силен приток на инвестиции от частния сектор. Разходите за възстановяване трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси.
