Зелена енергия

„Зелена“ или възобновяема енергия е енергията, получена от източници, които се възстановяват или на практика са неизтощими. Такива са например, слънцето, вятъра, водата, биогоривата и т.н. За разлика от тях, невъзобновяемите енергийни източници са нефта, газа, въглищата и др. Основният довод за използването на „зелена” енергия е, че за разлика от централите, работещи с изкопаеми горива, ВЕИ не отделят парникови газове в атмосферата. Освен това, тя спомага за опазването на ограниченото наличие на изкопаеми горива.

Силата/интензитета на слънчевата енергия зависи от много фактори, напр. сезона (през лятото е повече, отколкото през зимата), частта от денонощието (цикъла ден/нощ), наличието на облаци/замърсявания във въздуха, които ограничават достъпа на слънчевата радиация до земята и т.н. Слънчевата енергия може да се използва за производството на:
• Топлинна енергия – за загряване на вода, въздух, масло или други течности, които впоследствие отдават топлина
• Електрическа енергия – с помощта на фотоволтаични панели слънчевата енергия се превръща в електричество

Вятърната енергия е кинетичната енергия на въздушните маси в атмосферата (движение на въздуха от места с високо към места с ниско атмосферно налягане). Тя се превръща в следните видове енергия:
• Механична енергия – вятърът задвижва платноходи, използва се за задвижване на перките на вятърни мелници и т.н.
• Електрическа енергия – с помощта на електрически генератори силата на вятъра се трансформира в електричество

Водната енергия се използва във водноелектрически централи (ВЕЦ), при които водата, преминаваща през турбини ги завърта и така се произвежда енергия. Помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) представляват вид ВЕЦ, които освен, че използват енергията на водната маса за произвеждане на електричество, разполагат и с възможност да изпомпват вода от по-ниско разположен водоем. Акумулирането на водна енергия се извършва, като водата от долния басейн се транспортира в горния, т.е. електрическата енергия се трансформира в потенциална енергия на водата (помпен режим на работа). Този режим на работа се осъществява, когато потреблението на електрическа енергия е малко и съществува излишък на енергия в преобразуващата система. Потенциалната енергия на акумулираната вода в горния басейн се трансформира (вторично) в електрическа енергия (турбинен режим), когато потреблението е голямо. По този начин ПАВЕЦ акумулират електрическа енергия през време на минималното натоварване на енергийната система (през нощта) и я връщат обратно в системата през време на максималното натоварване.

Геотермалната енергия е топлинна енергия, идваща от Земята – тя се използва както за отопление, така и за производство на електрическа енергия. Тя е екологично чиста и постоянна.

Биомасата се счита за енергиен заместител на изкопаемите горива. Тя се използва като основа за производста на биогорива, които заместват конвенционалния бензин и дизел. Двата най-разпространени вида горива са етанол и биодизел. Основните групи източници на биомаса са растителните енергийни култури (рапица, соя, слънчоглед, захарно цвекло, зърнени култури), дървесните енергийни култури, селскостопанските култури (царевица), водните култури (водорасли), както и битовите отпадъци. Чрез механично-биологично третиране (раздробяване и дехидратиране), от битовите отпадъци (основно пластмаси и биоразградими отпадъци) се произвежда т.нар. RDF (Refuse-Derived Fuel) гориво. RDF горивото може да се използва за производство на електроенергия и топлина в различни видове съоръжения, базирани на разнообразни методи и технологии.

Зелен водород

За да постигне целите на Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г., енергийната система на Европейския съюз трябва да стане въглеродно неутрална до втората половина на 21 век. Въпреки че ВЕИ са ключови за постигането на тази задача, някои от тях не винаги са надеждни, напр. получаването на енергия от слънцето и вятъра зависи от момента в денонощието, сезоните и времето. С увеличаването на дела на променливите ВЕИ, съхранението на енергия играе все по-важна роля за преодоляване на разликата във времето между производството и потреблението на енергия.

Европейската комисия изчислява, че ЕС трябва да бъде в състояние да съхранява шест пъти повече енергия в сравнение с днешния си капацитет, за да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Една възможност за извършването на прехода към декарбонизираната икономика, в която не се използват горива на въглеродна основа, от чието изгаряне се отделят емисии на парникови газове в атмосферата, е използването на водорода, произведен от възобновяеми енергийни източници. Това е т.нар. „зелен“ водород, който се получава чрез електролиза – разделяне на водната молекула на кислород и водород.

Водородът е универсален енергоносител, който може да се използва за почти всичко, което изисква употреба на енергия. Той се съдържа в много химични съединения, като вода и органична биомаса, като при изгарянето им се произвежда само топлинна енергия – без замърсители или въглероден диоксид.

В допълнение, водородът е най-разпространеното химично вещество във Вселената и практически неизчерпаем природен ресурс. Например, звездите са съставени главно от водород в плазмено състояние (температурата на повърхността на Слънцето е около 5 500oC, а в ядрото му – около 15 000 000oC).

Възможно е „зеленият“ водород да се пренася по тръбопроводи до потребителите или директно да се изгаря в газови електроцентрали и енергията да се подава в електроенергийната мрежа. При първия вариант, инсталацията за „зелен“ водород има нужда от тръбопроводи за пренос на горивото до потребителите. При втората възможност, е необходима електрическа мрежа. Има и трети вариант – зеленият водород да се използва в горивни клетки – устройства за преобразуване на енергия, които може ефективно да уловят и използват енергията от този химичен елемент.

Зелен транспорт

„Зеленият“ транспорт е този вид транспортна система, която не влияе отрицателно върху околната среда. През последните години сферата на зеления транспорт се разрасна много поради нарастващите цени на горивата в целия свят и благодарение на приемането на редица национални политики за намаляването на емисиите парникови газове. Статистиката показва, че над 90% от целия автомобилен парк се задвижва от петрол, а транспортният сектор отговаря за 23% от емисиите на парникови газове в световен мащаб в резултат на изгарянето на изкопаеми горива.

Зеленият транспорт цели ефективно и ефикасно използване на ресурсите, модифициране на структурата на транспорта и избор на по-здравословни начини за придвижване. За да се постигне това, е необходима целенасочена обществена осведоменост и участие, подобряване на управлението на частните превозни средства, въвеждане на иновации и производство на автомобили, които използват енергия от възобновяеми енергийни източници.

Видове „зелени“ превозни средства:
1. Велосипеди
2. Електрически велосипеди и мотоциклети
3. Електрически и хибридни автомобили
4. Влакове, базирани на електрически или хибридни локомотиви
5. Съвместно ползване на автомобили от повече от един пътник
6. Хибридни автобуси
7. Метро/трамваи

Ползите от използването на зелен транспорт са много:

• Намалява замърсяването на околната среда

Съществуващите видове транспорт използват източници на енергия, базирани на изкопаеми горива, които отделят огромно количество парникови газове в атмосферата. Пренасочването към зелен транспорт би помогнало да се освободи въздуха от тези токсични газове, тъй като подобен вид придвижване генерира малко или нулеви емисии.

• Спестява средства

Използването на зелени транспортни средства/начини за придвижване, като велосипеди, споделено пътуване в едно превозно средство и електрически мотоциклети, намалява разходите за закупуване на изкопаеми горива (бензин/дизел/газ).

• Допринася за изграждането на устойчива икономика

Производството и дистрибуцията на екологични превозни средства ще върви заедно с подобряването на съществуващите транспортни системи. Това ще доведе до създаване на повече работни места в транспортния сектор, като по този начин ще се сведат до минимум социално-икономическите различия и ще се изгради устойчива икономика. Това, също така, ще намали степента на зависимост от изкопаемите горива.

• Подобрява здравето

Източниците на енергия от изкопаеми горива, като природен газ, въглища и нефт отделят токсични газове, които оказват неблагоприятно влияние върху нашето здраве. Тези вещества са свързани с нарастващи случаи на рак и други сърдечно-съдови заболявания у хората. Емисиите, произвеждани от екологичните превозни средства, не са вредни за човешкото здраве, така че разширеното използване на екологичния транспорт ще подобри здравословното състояние на жителите в градовете.

Зелена инфраструктура

„Зелената” инфраструктура е инструмент за осигуряване на екологични, икономически и социални ползи чрез природосъобразни решения, който ни помага да разберем предимствата, предоставяни от природата на човешкото общество и да мобилизираме инвестиции за поддържане и увеличаване на тези ползи. С други думи, инфраструктурата е мрежа от естествени райони, полуестествени райони и зелени площи, осигуряваща екосистемни услуги, които допринасят за благосъстоянието на човека и за повишаване на качеството му на живот.

Зелената инфраструктура може да предостави множество функции и ползи в едно и също пространство. Те може да бъдат свързани с околната среда (напр. запазване на биологичното разнообразие или адаптиране към изменението на климата), социални (напр. осигуряване на отводняване или зелени площи) и икономически (напр. предоставяне на работни места и повишаване на цените на имотите). В сравнение със „сивата“ инфраструктура, която по принцип изпълнява една единствена цел, например отводняване или транспорт, зелената инфраструктура е по-атрактивна, тъй като има потенциала да решава няколко проблема едновременно. Традиционната „сива“ инфраструктура продължава да бъде необходима, но често може да бъде подсилена с природосъобразни решения.

Зелената инфраструктура може да се използва за намаляване на количеството на оттичащите се води при поройни дъждове, постъпващи в канализационните системи и в крайна сметка в езерата, реките и потоците, благодарение на естествената способност за задържане и поглъщане, свойствена на растителността и почвите. Ползите от зелената инфраструктура може, също така, да включват абсорбиране на въглерода, подобрено качество на въздуха, смекчаване на ефекта на „градския топлинен остров“, създаване на допълнителни местообитания за дивите животни и места за отдих. Зелените площи допринасят за подобряване на културния и историческия ландшафт, като придават идентичност на съответните места, както и за пейзажа на градските и крайградските райони, където хората живеят и работят. Изследванията показват, че решенията за зелена инфраструктура струват по-малко от тези за „сивата“ инфраструктура и предлагат широк набор от допълнителни ползи за местните икономики, социалната структура и разширената околна среда.

Потенциалните компоненти на зелената инфраструктура са следните:
• Защитени територии като обектите от „Натура 2000“
• Здрави екосистеми и територии с висока природна стойност, които попадат извън защитените територии, като заливни територии, мочурища, крайбрежни зони, естествени гори и др.
• Елементи на естествения ландшафт, като малки водни корита, горички, живи плетове, които могат да служат като екокоридори или бродове за дивата природа
• Възстановени части от местообитания, чието създаване е свързано с определени видове, например с цел да се подпомогне разширяването на границите на защитената територия, да се увеличават териториите за събиране на хранителни запаси, да се осигурят размножаването или почивката на тези видове и да се подпомогне тяхната миграция/географско разпространение
• Изкуствени елементи като екопасажи или екомостове, които са предназначени да подпомогнат придвижването на видовете през непроходими бариери на ландшафта
• Многофункционални зони, където се насърчава земеползване, способстващо за поддържането или възстановяването на здрави екосистеми с биологично разнообразие в сравнение с други несъвместими дейности
• Области, в които са приложени мерки за подобряване на общото екологично качество и пропускливост на ландшафта
• Градски елементи, като зелени паркове, зелени стени и зелени покриви, които подпомагат биологичното разнообразие и позволяват на екосистемите да функционират и да предоставят своите услуги чрез свързване на градски, периферни градски и селски зони
• Елементи за адаптиране към изменението на климата и намаляване на негово въздействие като блата, гори в заливни райони и тресавища, с цел предотвратяване на наводнения, задържане на вода и поглъщане на CO2, които предоставят пространство на видовете да реагират на изменящите се климатични условия

Зелена заетост и зелени работни места

„Зелено” работно място е всяка професионална дейност, която подпомага опазването на околната среда и борбата с климатичните промени чрез спестяване на енергия и суровини, насърчаване на възобновяемите енергийни източници, намаляване на количеството отпадъци и замърсяването или чрез опазване на биологичното разнообразие и екосистемите.

Разработването на устойчиви модели на потребление и производство генерира потенциал за създаване на нови работни места и трансформиране на съществуващите такива във висококачествени зелени работни места не само в практически всички сектори, но също така и по цялата верига на стойността – от научните изследвания до производството, дистрибуцията и обслужването, в нови високотехнологични сектори, като тези на възобновяемите енергийни източници, в традиционните отрасли като промишлеността и строителството, в земеделието и рибарството, както и в сектора на услугите, включващи например заведенията за хранене, туризма, транспорта и образованието. Зелените работни места осигуряват достоен труд, който от своя страна гарантира адекватна социална защита, достатъчни доходи, здравословни условия на труд, спазване на правата на работниците и участие на отделния индивид във вземането на решения, които засягат живота му.

Трудно е да се прецени точният брой на хората, заемащи зелени работни места в Европа или в България, защото определенията за „зелено“ работно място варират. Освен това, налице е недостиг на стандартизирани данни, особено извън екологичните сектори, където зелените работни места са разпръснати из цяла Европа във фирми, решени да подобрят екологичния си отпечатък. Секторите, за които традиционно се приема, че генерират „зелена” заетост, са следните:
• Устойчив транспорт
• Управление и рециклиране на отпадъците
• Възобновяема енергия
• Управление на отпадни води
• Водоснабдяване
• Биологично земеделие
• Енергийна ефективност на сгради и др.

Според Закона за насърчаване на заетостта в България, „зелени работни места“ са работни места, разкрити в икономически дейности, свързани с производство на стоки и предоставяне на услуги, подпомагащи опазването на околната среда, съгласно списък с икономически дейности, утвърден от министъра на околната среда и водите и министъра на труда и социалната политика.

За всяко разкрито „зелено работно място“, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят определени суми съгласно закона за времето, през което лицето е било на работа – за срок не повече от 12 месеца.

Зелени обществени поръчки

„Зелените“ обществени поръчки представляват важен инструмент за постигане на целите в областта на околната среда, свързани с изменението на климата, използването на ресурси и устойчивото потребление и производство, особено предвид значението на разходите за стоки и услуги в публичния сектор в Европа. В Съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“, е дадено следното определение за „зелените“ обществени поръчки: „процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставени“.

Значимостта на въпроса за „зелените“ обществени поръчки е обусловена от връзката им с природосъобразните технологии, а държавата, местните органи на власт и редица дружества в качеството си на възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП) се явяват основен потребител на активи и услуги, които оставят измерим отпечатък върху околната среда. С оглед на това, намирането и използването на по-добри решения от екологична гледна точка става все по-голяма необходимост. Договорите за обществени поръчки са основен ангажимент и източник на средства за бизнеса, поради което от дефинирането на условията в процедурите зависи как бизнес средите ще ориентират производството си и предлаганите от тях услуги.

Предпоставка за трайното включване на „зелени“ изисквания в процедурите за възлагане на обществени поръчки от страна на възложителите и предлагането на богат асортимент от продукти и услуги с екологични характеристики от страна на бизнеса, е добрата информираност относно ползите от „зеления“ елемент и неговото прилагане в процедурите.