Причини за климатичните промени
Основната причина за климатичните промени е човекът и неговото въздействие върху природата. Хората все повече влияят на климата и температурата на земята, като изгарят изкопаеми горива, изсичат гори и отглеждат добитък. Това добавя огромни количества парникови газове към тези, които се отделят по естествен път в атмосферата, засилвайки парниковия ефект и глобалното затопляне.
Основният фактор за изменението на климата е парниковият ефект. Някои газове в земната атмосфера действат до известна степен като стъкло в парник, улавяйки слънчевата топлина и спирайки връщането ѝ обратно в космоса, което причинява глобалното затопляне.
Много от тези парникови газове съществуват по естествен начин, но човешката дейност води до повишаване на концентрацията на някои от тях в атмосферата, и по-специално:
• Въглероден диоксид (CO2)
• Метан
• Диазотен оксид
• Флуорсъдържащи газове
Въглеродният диоксид, произвеждан от човешките дейности, е най-важният фактор, допринасящ за глобалното затопляне. До 2020 г. неговата концентрация в атмосферата е нараснала до 48 % над прединдустриалното равнище (преди 1750 г.).
Други парникови газове се отделят от човешката дейност в по-малки количества. Метанът е по-силен парников газ от CO2, но има по-кратък живот в атмосферата. Диазотният оксид, подобно на CO2, е дълготраен парников газ, който се натрупва в атмосферата в продължение на десетилетия и векове.
Счита се, че естествените причини, като например промените в слънчевото лъчение или вулканичната дейност, са допринесли с по-малко от плюс или минус 0,1°C за общото затопляне между 1890 г. и 2010 г.
Основните причини за повишаването на емисиите на парникови газове са следните:
• Изгарянето на въглища, петрол и газ в енергетиката и транспорта води до отделяне на въглероден диоксид и двуазотен оксид
• Изсичането на горите или т.нар. обезлесяване. Дърветата помагат за регулиране на климата, като поглъщат CO2 от атмосферата. Когато бъдат отсечени, ползотворният ефект се губи и складираният в тях въглерод се изпуска в атмосферата, засилвайки парниковия ефект, напр. при тяхното изгаряне
• Увеличаването на отглеждането на добитък – кравите и овцете произвеждат големи количества метан в процеса на храносмилане
• Съдържащите азот торове произвеждат емисии на двуазотен оксид
• Флуорсъдържащи газове се изпускат от оборудването и продуктите, които използват тези газове. Те имат много силен затоплящ ефект — до 23 000 пъти по-силен от този на CO2
Последствия от климатичните промени
Когато говорим за климатичните промени, не става въпрос само за температурата на Земята. Изменението на климата води до неблагоприятни последици за различните региони, които ще се задълбочат при продължаващо затопляне. Те включват промени във влажността и сушата, във ветровете, снега и леда, крайбрежните зони и океаните.
Нека да дадем няколко примера:
• Изменението на климата ускорява водния цикъл. Това ще доведе до по-интензивни валежи и свързаните с тях наводнения, както и до по-изразено засушаване в много региони
• Изменението на климата влияе върху моделите на валежите. На север валежите вероятно ще се увеличат, докато се очаква да намалеят в голяма част от субтропиците. Очакват се промени в мусонните валежи, които ще варират в зависимост от региона
• В крайбрежните райони ще се наблюдава непрекъснато покачване на морското равнище, което ще допринесе за по-честите и по-тежките крайбрежни наводнения. Ще се засили крайбрежната ерозия. Екстремни събития на морското равнище, които преди това са се случвали веднъж на 100 години, вече могат да се случват всяка година до края на 21 век
• Много сухоземни, пресноводни и морски биологични видове ще променят биологичния си ареал и миграцията си в отговор на климатичните изменения. Възможно това да доведе до ускореното изчезване на някои от тях, които не успеят да се адаптират към промените
• По-нататъшното затопляне ще засили размразяването на вечните ледове, загубата на сезонна снежна покривка, топенето на ледниците и ледените плочи и загубата на летен арктически морски лед
• Промените в океана, включително тези, свързани със затоплянето, по-честите морски топлинни вълни, подкисляването на океана и намалените нива на кислород са ясно свързани с човешкото влияние. Тези промени засягат както океанските екосистеми, така и хората, които разчитат на тях и те ще продължат да въздействат поне през останалата част от този век
• За градовете някои аспекти на изменението на климата могат да бъдат засилени, включително излагането на топлина (градските райони обикновено са по-топли от обкръжението им), наводнения в резултат на силни валежи и покачване на морското равнище в крайбрежните градове
Нещо друго много важно – климатичните промени по принцип влошават съществуващите критични състояния като бедност, липса на храна, лошо управление на земите, миграция заради войни и др., като ще засягат най-бедните и най-уязвимите хора, както и държавите, в които те живеят.
Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.
За противодействие на климатичните промени и въздействието им върху националната икономика, със съдействието на Световната банка, България е изготвила Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г., приета с решение на Министерския съвет на 25 октомври 2019 г.
Очаква се всички сектори на икономиката да бъдат засегнати от промените в климата, които предстоят. Те ще въздействат допълнително върху обществото и неговите граждани, както и върху икономиката като цяло. Прогнозираните макроикономическите последици от изменението на климата насочват вниманието към повишаване на разходите за справянето с тях, ако не се приложат дейности за адаптиране. Ефектът от изменението на климата няма да засегне всички хора и територии еднакво поради различните нива на експозиция, съществуващата уязвимост и адаптивните възможности за справяне. Рискът е по-голям за секторите на обществото и бизнеса, които са по-малко подготвени и са по-уязвими.
Най-често срещаните хидрометеорологични и природни бедствия в България в резултат на климатичните промени са и ще бъдат екстремни валежи и температури, бури, наводнения, горски пожари, свлачища и суша. Уязвимостта на населението и икономиката на България към въздействията на климатичните промени се усилва от относително високата степен на бедност в най-засегнатите райони, продължаващата концентрация на населението на страната в няколко индустриални и градски района и различните последици от прехода към пазарна икономика. Все повече доказателства сочат, че икономическите загуби от бедствия, свързани с метеорологични и климатични условия, също нарастват.
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата обхваща девет сектора, като се очаква климатичните промени да имат въздействие върху всеки един от тях:
1. Сектор „Селско стопанство“
2. Сектор „Гори“
3. Сектор „Биологично разнообразие и екосистеми“
4. Сектор „Води“
5. Сектор „Енергетика“
6. Сектор „Транспорт“
7. Сектор „Градска среда“
8. Сектор „Човешко здраве“
9. Сектор „Туризъм“
