Климатът е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение. Изучава се посредством дълготрайни измервания на метеорологичните елементи и определяне на тяхното средно състояние. Такива измервания са правени в продължение на повече от 250 години – на сушата, във високите части на атмосферата и в океанските дълбочини. Събраните данни се използват, за да се определи средното състояние на многогодишния режим на времето.

Следователно, климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място. Основните климатообразуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и подстилащата земна повърхност. Други важни характеристики на климата са климатичните фактори и климатичните елементи.

Климатът на Земята се променя с различно темпо от самото й начало, но винаги със сравнително бавни колебания, които нямат нищо общо в сравнение с настоящите. Отчитането на скоростта на промените е важна, т.к. тя ни позволява да разберем различния принос на естествените и антропогенните дейности за климатичните изменения.

Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. Глобалната средна температура за периода 2011 – 2020 г. е с 1,1 градуса над нивото от времената преди индустриализацията. В резултат на климатичните промени времето в България например става все по-екстремно. Наблюдават все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения. Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

Средната температура на Земята се регулира от равновесието между входящата и изходящата енергия, която определя енергийния баланс на планетата. Следователно, всеки фактор, който променя количеството на входящата или изходящата енергия за дълъг период от време (десетилетия или повече) може да причини климатични изменения. Някои от тези фактори са естествени или „вътрешни“ за климатичната система – вулканичната дейност, слънчевата енергия или орбитата на Земята около Слънцето. Промените на океанските течения или атмосферната циркулация също могат да влияят на климата за кратки периоди от време.

Другите причини са „външни“ за климатичната система и те тласкат климата към ново дълготрайно състояние. Това състояние може да е по-топло или по-студено, според причината за изменението. Различните фактори действат с различни времеви мащаби, като не всички причинители на изменения на климата на земята в далечното минало имат отношение към сегашните климатични изменения.

Тези фактори засягат предимно количеството постъпваща енергия. Големите вулканични изригвания с емисии на огромни количества прах и сулфати охлаждат атмосферата, но имат епизодичен принос и относително краткотрайни въздействия върху климата (от няколко месеца до няколко години). Промените в слънчевата радиация имат принос към тенденциите в климата през последните векове, но от промишлената революция насам повишените нива на парникови газове в атмосферата са почти десетократно по-мощни причинители на изменения на климата от промените на слънчевите лъчения.

Учените считат, че естествените изменения не могат сами по себе си да обяснят температурните промени през последните 50 години. Средната температура на Земята може да се повиши с 1,5 градуса още през 2030-а година. Това означава, че полярните ледове ще продължават да се топят, а морското равнище ще се повишава. Много вероятно е покрай по-нататъшното затопляне на климата епизодите с поройни валежи да станат по-интензивни и по-чести.

Необходими са активни действия от страна на правителствата, бизнеса, неправителствения сектор и гражданите за ограничаване на климатичните промени. В противен случай, може да се стигне до непоправимо повишаване на температурата на Земята, което непоправимо и драстично ще влоши начина на жевот, който водим.