Биологичното разнообразие е основен компонент на околната среда. То включва многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

България е една от най-богатите на биологично разнообразие европейски държави и е на трето място в Европейския съюз по процент от националната територия, която попада в европейската екологична мрежа Натура 2000 (34,9%). В изпълнение на европейските директиви за опазване на местообитанията, флората, фауната и птиците, в страната ни има 55 резервата, 3 национални парка, 11 природни парка и над 1 000 вида защитени растения и животни.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие, държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:
• Защитени зони като част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, в които могат да участват защитени територии
• Защитени територии, които не попадат в защитените зони
• В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места

Защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. За защитените зони се разработват планове за управление, които се актуализират на всеки 10 години, а за тези, които в преобладаващата си част са влажни зони – на всеки 5 години. В плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони.

Защитените територии, включващи гори, земи и водни площи, са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, те биват следните видове:
• Резерват
• Национален парк
• Природна забележителност
• Поддържан резерват
• Природен парк
• Защитена местност

Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.

Националната екологична мрежа цели:
• Дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие
• Осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни
• Създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове
• Участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи
• Ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии

Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота (всички видове гъби в определен район) на Република България се опазват в естествената им среда чрез:
• Съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа
• Поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване
• Поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид
• Разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност
• Повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове
• Контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове