Екологични иновации

Екологична или екоиновация е въвеждането на всеки нов или значително усъвършенстван продукт (стока или услуга), процес, организационна промяна или маркетингово решение, което намалява употребата на природни ресурси (включително материали, енергия, вода и земя) и намалява освобождаването на вредни вещества през целия жизнен цикъл.

Екологосъобразните технологии са ключов елемент от решаването на основните екологични проблеми, като измененията на климата, оскъдните природни ресурси и намаляващото биологично разнообразие. Налице са вече изпълними технологични решения за справяне с много от екологичните предизвикателства, пред които сме изправени, но търговската им реализация може да се натъкне на редица пречки.

Научните изследвания са от съществено значение за реализирането на пълния потенциал на бързо разрастващия се сектор на екологосъобразните производства и за бързото развитие на иновациите и създаването на нови работни места.

Екоиновации могат да бъдат всички видове иновации – технологични и нетехнологични, нови продукти и услуги и нови търговски практики, които създават възможности за бизнес и са полезни за околната среда, като предотвратяват или намаляват своето въздействие или като оптимизират потреблението на ресурсите (в това число на енергията).

Екоиновациите са тясно свързани с развитието и използването на екологосъобразните технологии, както и с идеите за екологична ефективност и екологосъобразни производства. Общата цел е да се стимулират модели на по-устойчиво развито производство и потребление. Практическите примери за еко-иновации включват процеси за извличане на ценни вещества от отпадъчни води, по-ефективно опаковане на храни, производство на строителни материали от рециклирани отпадъци, екологични продукти и нови методи на управление.

Фирмите, разработвайки и продавайки нови еко-иновативни продукти, услуги и технологии, са мотивирани от възможността за достъп до нови пазари и клиентски сегменти. Ясен стимул тук е поддържането и генерирането на по-високи печалби. Екоиновации, водещи до подобрена ресурсна продуктивност, спестяват пари чрез намаляване на разходите за материали и енергия. Този тип „възможност за спестявания“ е особено свързан с процеса на иновациите и е основа за инициативи като „по-чисто и по-икономично“ производство. Бизнес казусът за материалната ефективност е все по-актуален с покачване на цените на суровините.

Много компании въвеждат екоиновации в техните процеси и продукти, за да се съобразят с нормативните изисквания, но също така искат да отговорят на нарастващите екологични и социални стандарти, прилагани от техните стратегически партньори и клиенти (например, търговците на дребно).

Колело на екоиновациите

Източник: Eco-Innovation Observatory

Екологични предприемачи

Първите опити да се определи „зеления“ предприемач или еко-предприемача и да се опишат характеристиките му са направени през 90-те години на 20-ти век. Терминът „зелено предприемачество“ се появява за първи път в книгата „Зеленият предприемач: бизнес възможности, които могат да спасят земята и да ви направят пари“ от Густав Берле (1991 г.). Дефиницията е: „Зеленото предприемачество поема отговорността да създаде света, за който мечтаем“.

Много често термините „зелено предприемачество“, „еко-предприемачество“ и „устойчиво предприемачество“ се използват взаимозаменяемо. Трудно е да си представим, че зеленият бизнес може да бъде само и единствено екологично устойчив, без едновременно с това да бъде социално устойчив (да създава работни места, смисъл и социален контекст) и икономически устойчив (да може да възстанови разходите си и да оцелее като субект в дългосрочен план).

Устойчивото предприемачество може да се превърне в движеща сила за появата на нова холистична устойчива система в трите основни измерения – икономика, околна среда и общество. Еко-предприемачите са агенти на промяната, които унищожават съществуващите конвенционални производствени методи, продукти, пазарни структури и модели на потребление и ги заменят с нови, превъзхождащи ги екологични продукти и услуги.

Характеристики, присъщи на зелените предприемачи:
• Действат като предприемачи, реализирайки идеи с висок риск
• Имат силна вътрешна мотивация, свързана с повишената чувствителност към екологичните проблеми
• Решават екологични/социални проблеми/нужди съзнателно и това е в основата на тяхната бизнес дейност
• Техните бизнес дейности имат нетен положителен ефект върху природната среда и в същото време са финансово устойчиви
• Съзнателно се стремят да допринесат за по-устойчиво бъдеще, като допринасят както със своите социални, така и с екологични ценности

Трябва да се направи разлика между „зеленото” управление на съществуващите компании и съзнателното създаване на идеи за бизнеса, които са „зелени” в основната им същност. В първия случай, т.нар. „случайни еко-предприемачи”, компаниите работят по екологично чист начин, но това не е специален фокус или умишлено търсен ефект, а е страничен резултат. За да се направи разграничение между двата типа еко-предприемачи, е въведен термина „зелено-зелени бизнеси“ – такива, които поставят основната грижа за околната среда в основата на бизнес модела си и се стремят да спомогнат за социалната и етичната трансформация на своя бизнес сектор. Такива компании започват да стават норма, а не изключение по цял свят.

Една от опасностите тук е, че терминът „зелен предприемач“ може да остане куха фраза, която означава всичко и нищо в същото време, подобно на термина „устойчиво развитие“. Твърдението, че икономическите, екологичните и социалните цели са вплетени в организационната логика и практики на компанията, не ни дава представа как (и ако) това се постига в действителност. Опасността от нечестни спекулации с думите „еко“, „био“, „органични“ и т.н. винаги съществува и единственото решение е изискването всяка компания да предостави публично подробна информация за своите производствени процеси, произхода на суровините си, жизнения цикъл на продукта, както и напредъка по отношение на измерими цели за намаляване на екологичния отпечатък. Компаниите, които не разкриват подробна информация по тези въпроси на своите потребители, следва незабавно да породят съмнения и трябва да бъдат задължени да бъдат по-прозрачни, за да разсеят всяко едно подозрение.