Нашето качество на живот, здравето ни и работните ни места зависят от състоянието на околната среда. Начинът и темпото, с които изразходваме природните ресурси днес, може да имат негативно въздействие върху нашето благосъстояние, както и върху способността на природата да ни снабдява с онова, от което имаме нужда. Затова, се налага да променим начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем – необходимо е да направим икономиката си „зелена”.
Терминът „зелена икономика“ първоначално е въведен в доклад, подготвен за правителството на Великобритания през 1989 г. от група водещи еколози, озаглавен “Blueprint for a Green Economy“/„План за зелена икономика” (D. Pearce, A. Markandya и E. Barbier). Документът има за задача да консултира държавните власти относно това дали съществува консенсусно определение на термина „устойчиво развитие“, по какъв начин то допринася за икономическото благосъстояние и може ли да бъде взето предвид при формулирането на проектите и политиките.
През 2008 г. терминът „зелена икономика“ е въведен отново в контекста на дискусиите относно политическия отговор на множество глобални проблеми. Предвид финансовата криза и тревогите от глобална рецесия, Програмата за околна среда на ООН (UNEP) подкрепя идеята за т.нар. „пакети от зелени стимули“ и определя конкретни области, в които мащабни публични инвестиции биха могли да насърчат развитието на „зелената икономика“. UNEP вдъхновява няколко правителства да въведат значителни пакети от „зелени стимули“ като част от усилията им за икономическо възстановяване.
Различните международни организации фокусират своето внимание върху отделни елементи на зелената икономика. Техните определения отразяват изпълнението на следните три цели:
• Подобряване на ефективността при използването на ресурсите
• Осигуряване устойчивостта на екосистемите, като се опазва околната среда и потоците от екосистемни услуги
• Повишаване на социалната справедливост като се подобрява благосъстоянието на хората и има справедливо споделяне на тежестта в обществото
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие счита, че „зелен растеж/зелена икономика“ означава стимулиране на икономическия растеж и развитие, като същевременно се гарантира, че природните активи продължават да осигуряват ресурси и екологични услуги, от които зависи нашето благополучие. За да се направи това, трябва да се стимулират инвестициите и иновациите, които ще водят до устойчив растеж и ще разкрият нови икономически възможности. Изтъква се, че екологизирането на пътя на растежа на една икономика зависи от политиката и институционалната среда, степента на развитие, наличните ресурси и конкретните точки на натиск върху околната среда. Това означава, че няма универсално решение. Въпреки това, иновациите имат ключова роля, тъй като те могат да намалят физическото изчерпване на природния капитал. Съществуващите производствени технологии и поведението на потребителите може да се очаква да доведат до положителни резултати до определен момент, след което изчерпването на природния капитал оказва отрицателно влияние върху общия растеж. Именно иновациите спомагат за разширяването на тази граница.
В заключение, „зелена икономика“ е средство за постигане целите на устойчивото развитие чрез:
• Подобряване благосъстоянието на човека, осигуряване на по-добро здравеопазване, образование и сигурност на работното място
• Повишаване на социалната справедливост, намаляване на бедността и осигуряване на условия за социално, икономическо и финансово приобщаване
• Намаляване на риска за околната среда, като се отчитат климатичните промени, ограничаване на изпускането на опасни химични вещества и замърсители, подобряване на управлението на отпадъците
• Намаляване на екологичния дефицит, като се осигури достъп до прясна вода, природни ресурси и се подобри почвеното плодородие
Моделът на зелената икономика се стреми към постигането на балансиран портфейл от инвестиции в социалния, човешкия, природния и финансовия капитал, което отговаря и на целите на концепцията за устойчиво развитие. Това логично води до признаване на значението на пазарните механизми, но те не се разглеждат като единственото или най-доброто решение за всички проблеми. Взема се под внимание и се използва производствената сила на природния капитал, особено в разработването на решения за тази част от населението, чийто поминък до голяма степен зависи от достъпа и качеството на природния капитал и които най-често са най-бедната прослойка в обществото.
